Църкви

църква Св. Николай, Караш

Към голямото културно наследство на Караш е и черквата Св. Николай. Бялата й камбанария се вижда в горния край на селото. Построена е след получаване на разрешение от Султан Абдул Азис. Оригиналът на султанския ферман се съхранява в народната библиотека Св. Св. Кирил и Методи София. Църквата е строена в продължение на 5 г. и е осветена на 18 март 1863 г. Камбаната е отливана на място от дарените бакърени съдове. Иконите са с висока художествена стойност, рисувани от иконописец Пенчо Хаджинайденов от Черни Осъм. Особено ценна е изящната вита стълба до балкона за хористите, изработена от италянски каменоделци. Завесата е изработена от сърма в Москва и за нея са платени 104 лв в злато.
Църквата е обявена за паметник на културата от местно значение.

църква Св. Николай, с. Кунино

По време на османското владичество Кунино е било войнушко село (специална категория зависимо население в Османската империя, което срещу службата си в обозните и инженерни части на османската армия е получавало правото да владее наследствени земи) и заселването на мюсюлмани в него е било забранено. С активното съдействие на по-заможните кунински войнушки семейства в началото на 17 в. е възстановена църквата Св. Николай върху основите на разрушена при османското нашествие стара църква.
Църквата е оцеляла и функционира и до днес. Изградена е в типичния за времето стил – еднокорабна, ниска, имаща вид на жилищна постройка. Изографисана е в края на 18 в. от тревненския зограф Петко Танов Даскалов. Името на първия известен кунински свещеник е поп Христо (около 1750 г.). От 1799 до 1831 г. селски свещеник е поп Христо Христов, който през 1800 г. открива килийно училище и става първият учител в селото.
Една от най-колоритните личности в историята на Кунино е отец Николай Мифитишев. Роден в Горна Оряховица през 1890 г., учи за свещеник в Бачковския манастир (1906-1907 г.), но се свързва с македонски бунтовници и отива в Македония, където четничества заедно с Пейо Яворов. Завръща се в България, постъпва в жп школа и е назначен на работа на гара Червен бряг. Заради активно участие в железничарската стачка през 1920 г. е уволнен. Тогава става свещеник в с. Радомирци, Луковитско, а през 1926 г. Врачанския митрополит Калиник го назначава за свещеник в Кунино. Отец Мифитишев развива активна църковна дейност, преподава вероучение в основното училище, организира църковен хор, председател е на селското читалище. Воюва за чист и непорочен живот – проучва дали в селото има незаконно живеещи двойки, води ги на отчет, задължава ги да се венчаят, а при отказ ги предава в общината за санкции. През 1945 г. е осъден от Народния съд на 10 години строг тъмничен затвор. След неговото осъждане църквата е затворена и оставена да се руши.
През 1996 г. с доброволния труд на кунинчани започва възстановяването на храма, който е осветен и отново отваря врати на 6 май 1997 г.

църквата Св. Димитър, с. Горна Бешовица

Църквата в Горна Бешовица представлява паметник, върху който могат да бъдат видени отразени и запечатани в каменна пластика и живописни изображения настроенията и духа на епохата, непосредствено предшестваща освобождението на българите от Османска власт. Необичайни и реалистично откровени са изображенията на Св. Димитър върху фасадата на храма, на които светецът държи кръст и револвер едновременно. Под корниза на църквата Разпятието е увенчано с кръстосани копие и меч. Бунтовният дух на една вече отминала епоха вълнува и днес посетителя чрез своята необикновена изразителност, претворена от традиционните християнска ценности.
Църквата е изградена през 1862-1864 г. по инициатива на Димитър Попнедялков, поради което в негова чест е наречена Св. Великомъченик Димитър. Тя е с каменен свод и олтар и малка камбанария, а оригинални каменни релефи красят фасадата й.

средновековна църква, с. Камено поле

Изградена е през 16 в. Представлява каменна сграда с изпъкнала полукръгла апсида от източната страна. Покрита е с равен двустрех покрив от каменни плочи. Намира се на изхода на селото (откъм гр. Роман) като се завива надясно между двете групи полуразрушени стопански постройки на бившето ТКЗС. Много красива местност със ждрело, пещери и каменни фигури, а е възможно съвсем близо до църквата да е имало и крепост.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: